header-banner

Сънна апнея при малки деца и новородени



Сънната апнея е нарушение на съня, което причинява прекъсвания на дишането по време на сън. Тя е най-често срещана при възрастни, но засяга и деца, бебета и новородени. Сънната апнея в кърмаческа възраст се среща най-често при бебета с ниско тегло при раждане и при преждевременно родените.

Сънят е от жизненоважно значение за растежа и развитието на бебето. Подобно на други нарушения на съня, които се срещат при малки деца, сънната апнея може да попречи на новородените и кърмачетата да получат необходимото количество качествен сън, от който се нуждаят, за да се развиват. Ако не се лекува, тежката апнея в кърмаческа възраст може да доведе до дългосрочни здравословни усложнения.

Познанията за сънната апнея при бебетата могат да помогнат на родителите и настойниците да разберат за какви симптоми да следят и кога да се обърнат към педиатър. 

Какво представлява сънната апнея?

Сънната апнея е медицински термин, който се използва за описание на кратки прекъсвания на дишането. Апнеята е често срещана при недоносените новородени, но може да се появи по всяко време в кърмаческа възраст. Бебетата могат да имат епизоди на апнея, докато са будни и по време на сън.

За да се диагностицира сънна апнея, паузите в дишането трябва да се появяват по време на сън и да продължават поне 20 секунди. По-кратките прекъсвания на дишането могат да бъдат диагностицирани като сънна апнея, ако са придружени от други симптоми, като намаляване на сърдечната честота или синкаво оцветяване на кожата.

Видове сънна апнея

  • Обструктивна сънна апнея (ОСА): ОСА се получава, когато гърлото на бебето се стеснява или затваря по време на сън. Бебетата с ОСА се опитват да вдишват, но не могат да го направят поради запушване на дихателните пътища.
  • Централна сънна апнея (ЦСА): Тя е резултат от нередовни сигнали от мозъка, които нарушават дишането на бебето по време на сън. За разлика от ОСА, бебетата с ЦСА не се опитват да вдишват и при тях не се наблюдава запушване на дихателните пътища.
slider-banner

Какво причинява сънната апнея при бебетата?

Почти всички бебета, родени в периода на бременност преди 28 седмица, страдат от апнея. Апнея се среща при 50% от бебетата, родени между 33 и 35 седмица от бременността, и е рядкост при доносените бебета.

Някои рискови фактори могат да увеличат вероятността бебето да развие сънна апнея. Важно е да се отбележи, че не всички бебета, при които има рисков фактор или комбинация от рискови фактори, биха развили сънна апнея.

Рискови фактори за появата на обструктивна сънна апнея

Съществуват редица фактори, които могат да увеличат риска от запушване на дихателните пътища, характерно за обструктивната сънна апнея (ОСА), при новороденото или бебето.

  • Тесни дихателни пътища: Новородените и бебетата, родени с аномалии в структурата на лицето или главата, са изложени на по-висок риск от сънна апнея. Бебетата, родени с аномалии в горните дихателни пътища, наричани още ларинкс, също могат да бъдат изложени на повишен риск от появата на ОСА.
  • Гастроезофагеален рефлукс: Рефлуксът може да увеличи вероятността бебето да развие ОСА. Гастроезофагеалният рефлукс при бебета с аномалии на ларинкса може допълнително да увеличи риска от ОСА.
  • Цепнатина на небцето: Бебетата, родени с цепнатина на небцето, могат да имат по-тесни дихателни пътища и повишен риск от ОСА.
  • Нервно-мускулни разстройства: Известно е, че някои нарушения, като синдром на Даун и церебрална парализа, увеличават риска от ОСА поради мускулна слабост, която води до свиване на дихателните пътища по време на сън.
  • Пасивно пушене: Излагането на пасивно пушене се свързва с обструктивна сънна апнея при бебета и деца.

Рискови фактори за развитие на централна сънна апнея

При преждевременно родените бебета централната апнея често е свързана с недоразвит мозъчен ствол. Кърмачетата и новородените също са чувствителни към фактори, които могат да засегнат дихателния център на мозъка и да причинят централна апнея. Факторите, които увеличават риска от централна сънна апнея, включват:

  • Инфекции като менингит и коклюш
  • Гастроезофагеален рефлукс
  • Травма на главата
  • Излагане на токсини
  • Метаболитни нарушения
  • Синдром на Даун и малформация на Арнолд-Киари

Симптоми на сънна апнея при бебета

Основният симптом на сънната апнея при бебета и новородени е пауза в дишането, която продължава поне 20 секунди по време на сън и може да бъде наблюдавана от лицето, което се грижи за бебето. Въпреки че бебетата с по-слабо изразена сънна апнея могат да имат малко или никакви видими симптоми, лицата, полагащи грижи, могат да забележат един или няколко признака на апнея:

  • Хъркане
  • Учестено дишане
  • Често събуждане по време на сън
  • Повтарящи се респираторни инфекции
  • Дишане през устата
  • Изпотяване по време на сън
  • Затруднено преглъщане
  • Забавяне на развитието

Бебетата и новородените могат да имат епизоди на апнея, които продължават по-малко от 20 секунди, а много от симптомите на сънната апнея могат да се наблюдават и при бебета, които не страдат от сънна апнея. Поради тези причини лицата, които се грижат за бебето и имат притеснения относно съня или дишането му, трябва да се консултират с педиатър.

Как се диагностицира сънната апнея при бебета?

В рамките на 24 часа след раждането лекарите обичайно наблюдават честотата и модела на дишане на новороденото. Това изследване може да се извърши в отделението за интензивно лечение на новородени, в детската стая или в болничната стая на майката. През това време се регистрират всички проблеми, свързани с дишането, както и признаците на вродени аномалии, които могат да увеличат риска от проблеми с дишането.

След като бебето напусне болницата, лицата, които се грижат за него, могат да разговарят с педиатъра на бебето относно опасения, свързани с дишането и сънната апнея. Лекарите могат да поискат информация за всички симптоми у бебето, включително за проблеми с дишането, както и за семейната история и потенциалното излагане на токсини в дома. В много случаи новородените и кърмачетата се насочват към специалисти за диагностициране и определяне на основната причина за появата на сънната апнея.

В зависимост от симптомите на бебето може да се обмислят редица тестове. Тези тестове могат да бъдат извършени, за да се диагностицира или изключи сънната апнея.

  • Физически преглед: Лекарите извършват физически преглед, въпреки че симптомите не винаги са налице по време на прегледа или могат да се влошат при определени условия.
  • Полисомнография: Изследването на съня е златният стандарт за потвърждаване на диагнозата сънна апнея при новородени и кърмачета. Полисомнографията може да даде подробна информация за различните видове сънна апнея, както и за нейната интензивност. Тя също така може да помогне на лекарите да планират лечението и да проследят реакцията на новороденото или бебето към процеса на лечение на сънната апнея.
  • Ендоскопия на дихателните пътища: Лекарите могат да използват гъвкава тръба с прикрепена камера, за да огледат дихателните пътища на бебето. Този тест често се използва за определяне на причината за сънната апнея, за да се оцени местоположението и тежестта на състоянието.
  • Образни изследвания: Рентгеновите снимки на шията и компютърната томография (КТ) могат да се използват заедно с други тестове, за да помогнат на лекарите да добият представа за анатомията на горните дихателни пътища.

Лечение на сънна апнея при бебета

Лечението на сънната апнея при новородени и кърмачета зависи от няколко фактора, включително интензивността на симптомите и наличието на други медицински състояния. Повечето недоносени бебета преодоляват симптомите до навършването на 44 седмици след зачеването.

Ако симптомите не са отшумели или ако епизодите са чести или се нуждаят от допълнителни грижи, лечението на сънната апнея е важно, за да се намали рискът от усложнения, като например неуспешно развитие, когнитивни проблеми и сърдечно съдови състояния. Обикновено лечението на сънната апнея при новородени и кърмачета се осъществява от екип от медицински специалисти в зависимост от нуждите на бебето.

Основно медицинско състояние обикновено е причина за появата на централна сънна апнея, която не отшумява в кърмаческа възраст. В тези случаи лечението на установеното заболяване може да помогне за преодоляване на централната сънна апнея и нейните симптоми.

Лечението на обструктивна сънна апнея при кърмачета с леки симптоми може да бъде поддържащо, докато симптомите отзвучат сами. При бебета, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, екип от медицински специалисти внимателно преценява рисковете и ползите от различните възможности за лечение, включително използването на допълнителен кислород, терапия с положително налягане в дихателните пътища (PAP) и операция за отстраняване на пречките от дихателните пътища на бебето.